Кусамоно – ‘меката’ версия на Бонсай с Йанг Чое/Young Choe

Повечето хора знаят за японското изкуство БОНСАЙ, при което дървета се умаляват и култивират в стилни саксии. Малко хора обаче знаят за свързаната с БОНСАЙ техника на отглеждане на растения, наречена КУСАМОНО, при която обикновени, често диви цветя, треви и непретенциозни растения се третират по подобен начин.

Една от причините за това е, че макар БОНСАЙ да е популярно и комерсиализирано хоби, като цяло в Щатите например има само шепа виртуози на КУСАМОНО, като една от най-успешните е Йанг Чое/Young Choe, корейско-американски градинар от Еликот Сити.

Нейните творения, неочаквани, значими и зашеметяващи, преобразяват обикновени растения в живи образци на възхищение и наслада за очите. Пенисетовата трева, която едва ли ще забележите в парка пред Вашия офис, се превръща в кинетична скулптура, обикновеният здравец се трансформира в мини-цветна гора, а трилиумът от гористите обитания е поставен от Чое на пиедестал.

„Обичам да показвам на хората колко са красиви“, казва тя. (умишлено оставих двусмислието в превода, така както го почувствах и в оригиналния текст, б.п.)

Нейните КУСАМОНО композиции не залагат на толкова умалени растения като при БОНСАЙ, но са също представени като минималистични форми. Някои от растенията си тя засажда от семена или резници, други събира от градината си или от имотите на приятели, трети са придобити от разсадници за растения, включително деформирани, захвърлени екземпляри, които тя спасява, преобразявайки ги артистично. Стъблата се ‘приучават’ и оформят докато растат – процес, който може да отнеме от две до шест години, за да доведе до търсения ефект, до неуловимото усещане за ‘дзен’.

Намирам творенията й за изключително въздействащи, дори затрогващи, особено имайки предвид, че те често почиват върху боравене с диви цветя, които се срещат масово в природата.

Представени на показ в ниски, стилни саксии, те са ‘отнети’ от своето обичайно обкръжение и изведени на специална почит и внимание.

В КУСАМОНО, както и в повечето ‘неща от живота’, контекстът води до откровение.

Може да има и друга причина за неголямата популярност на КУСАМОНО, което в превод от японски означава приблизително ‘нещо тревно’. Бонсай, в опитни ръце и при минимална външна намеса, може да живее с десетилетия, дори с векове. Тревисто-растителните КУСАМОНО композиции преминават през сменящи се годишни цикли, а някои имат живот само две или три години. За Чое естествената прогресия на цъфтежа, засяването и есенното отмиране допринася за динамичната красота на растението. В ретроспекция: растителните КУСАМОНО композиции, както и свързаните с тях предшественици, наричани ШИТАКУЗА (‘ниска трева’ в превод от японски), биваха представяни единствено в допълнение към БОНСАЙ, като начин за предаване на сезонността. ШИТАКУЗА е в подчинена връзка с БОНСАЙ: това е ‘придружаващо’ растение и може да се състои от семпъл стрък трева. КУСАМОНО, като продължение на ШИТАКУЗА, но в противовес, е „често е по-голям, по-сложен и стои самостоятелно като отделна форма на изкуство“, казва Антъни Панкоти, който управлява градински център в Сиатъл, наричан Kusamono Gardens и работещ с поръчки по пощата. Той доставя Кусамоно композиции, предимно орхидеи, през пролетта.

В Япония състезанията по БОНСАЙ от най-висок ранг представят дървета, за които се грижат майстори производители, наети от богати собственици, казва Панкоти. От своя страна КУСАМОНО е по-егалитарен начин да се придадат на растенията ‘дзен-присъщи’ качества. „Кусамоно е много популярен в Япония“, каза Панкоти „В смисъл: вместо да имате отрязани цветя на масата си, вие ще имате вашата КУСАМОНО аранжировка отвън и ще я внесете в дома си, когато цъфти или изглежда добре.“

Преди двадесет години Чое намира сродна душа и наставник в Япония – признатата за сенсей Кейко Ямане. Чое изучава японски и пътува до страната, за да учи при нея.

Дневната работа на Чое е управител на банка за семена в Службата за селскостопански изследвания в Белтсвил, но тя е също така и доброволец в Националния музей по бонсай и пензай към Националния дендрариум, където нейните творения се експонират на ротационен принцип.

Сезонният характер на многогодишните и едногодишните формира ключов аспект на КУСАМОНО.  

Пролетните композиции на Чое включват растения като епимедиум, ириси и момина сълза.

Лятото носи лобелия, хортензия и асклепиас.

През есента откриваме персикария, здравец и … както никога досега не сте ги виждали – хризантеми.

Друг важен аспект е идеята за композициите, имитиращи естествени комбинации от съжителстващи растения, а за Чое това означава и пречупване през американска призма на нейните творения. Много от растенията, с които работи, са местни обитатели на Източното крайбрежие, включително трилиум, кандилка, спигелия и джеферсония.

По-голямата част от нейната колекция е събирана на различни етапи на развитие на дома и градината й.

Новостта на КУСАМОНО за Щатите и майсторското създаване и отглеждане правят от Чое популярен оратор и инструктор в страната (САЩ), а понякога и в Европа. Панкоти я описва като „изтъкнатият [КУСАМОНО] артист в Съединените щати“. В нормални години тя е прекарвала повечето уикенди – пътувайки, за да изнася беседи и да провежда семинари. По правило не продава своите растения; нейният интерес е да ги създава, без да ги монетизира.

По време на ограниченията от пандемията, тя успява да положи за растенията си много допълнителни грижи – с около 200 от тях у дома, можете да си представите, че тяхното отглеждане е трудна задача! В разгара на лятото може да се нуждаят от поливане всеки ден. И съответно ако бъдат оставени да изсъхнат, много години работа биха отишли на вятъра…

Въпреки че могат да живеят на кухненската маса за седмица или две, те не са стайни растения; те са външни студоустойчиви, които се нуждаят от свеж въздух и сезонно охлаждане. Чое обикновено отрязва стария връх, преди да ги прибере за съхранение през зимата в защитено, но неотопляемо място.

Както при всяка форма на изкуство, умението и времето зад КУСАМОНО не са очевидни. Някои творения може да изискват сложна, ако е скрита, система от окабеляване, за да поддържат растенията стабилно прикрепени в плитките им саксии.

Местен вид трилистна аризема е отгледана от семена в рамките на четири години. Вид роза е отгледана за не по-малко от шест години, отново стартирана от семена. Повечето растения са тревисти, но някои са и дървесни – включително хортензии, орлови нокти, дойции и рози.

КУСАМОНО споделя един основен принцип с БОНСАЙ: важността на ‘срастването’ на саксия с растение. Формата, размерът, цветът, покритието на контейнера са в диалог с растението. Чое има приблизително 1000 саксии, но те трябва да изчакат правилното растение (или растения) преди да бъдат пуснати в действие. Тя получава много от тези съдове от продавачите, които посещават изложби на БОНСАЙ; други поръчва директно от мрежа от майстори на БОНСАЙ керамика. „Давам им размерите, основната информация, но искам да ги създадат по свой собствен артистичен начин“, каза тя. „Много художници са бедни, така че искам да ги насърча.”

Страстен турист-катерач, тя вижда потенциални кандидати за своите КУСАМОНО композиции на всяка крачка. Наскоро забелязала една буренясваща, инвазивна дива теменужка и след като я извадила от земята, намерила идеалния дом за нея: кръгла саксия с диаметър само инч и половина…

В КУСАМОНО дори най-дребните растенийца са облагодетелствани. „Хората обичат да виждат тези сладки малки плевели“, казва Чое.

…

Автор: Адриан Хигинс